Само любовта остава...

Книгата, която завинаги ще остане в сърцето ми.

Книгата, която преобръща душата и те кара да осъзнаеш кои са истински важните неща в този живот.

Книгата, която те събужда и насърчава да откриеш твоя път.

Книгата, която ти отваря очите за любовта към живота и добротата към себе си.

Книгата, която препоръчвам да се прочете и препрочита на всеки пет години.

 

Това е ... „Само любовта остава!“ на Брони Уеър.

 

Някак незабелязано мина по щандовете това малко, разтърсващо, 270 странично послание. Не, не става дума за рецепти за щастие и успех, за мотивация, цели или дълбоки духовни прозрения, а за онези истински мигове в живота, които често пренебрегваме, за сметка „илюзорни“ важности, а които всъщност осмислят цялото ни съществуване.

Кои са петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на смъртта, ни разказва Брони. Тя не е писател, а пътешественик, търсач в живота, като всеки от нас. Голямото й сърце я среща с хора в сетния им час. Хора от различнен пол, възраст, положение, професия, минало, мечти, но с еднакви мисли и болки в края на жизнения им път. За дълбоките разкаяния и съжаления , за нещата които биха искали да са направили, да са казали, за пропуснатите възможности и мигове на щастие. За това, на което са спряли да обръщат внимание или са взели за даденост. Не клишета, а разтърсващо изживяни истини.

 

Предупреждавам: ще се плаче много!!!

 

„Да имах кураж да изживея живота си така, както смятах за добре“ – казва една от жените, които описват живота си. Фраза, която ви пожелавам никога да не изричате.

 

Обзети от мисли какво е могло да направят за себе си, за близките си, за света тези хора търсят прошката и вътрешния мир. Не за още една кола, дреха или каквато и да било вещ се съжалява, а за любовта.

Любовта, която не са дали на себе си.

Любовта, която не са дали на близките си.

Любовта, която не са дали на приятелите си.

Любовта, която не са дали на страстта си.

 

„Щеше ми се да бях събрала достатъчно кураж, за да изживея живота си без да изневерявам на себе си, а не да живея така, както другите очакваха от мен.“

 

Много е жалко, че за да бъдеш себе си трябва да проявиш голяма смелост и много кураж. Да бъдеш себе си, независимо кой точно си, е доста трудно, защото понякога самият ти не знаеш кой точно си. Всичко, което със сигурност знаеш е, че очакваш нещо друго от живота. А когато настъпи моментът да обясниш това на хора, които не са като теб, започват безкрайните въпроси и търсенето на отговори. Истината обаче е само една:

 „Умът не знае отговорите. Сърцето не задава въпроси.“ Буда

 Сърцето ни показа радостта, а не умът. Любовта е в сърцето, затова него трябва да слушаме! Любовта ни заобикаля от всякъде, но ние трябва да й позволим да влезе в нас, в живота ни. Да се научим да й обръщаме внимание и да я подхранваме.

 

Всеки от нас има причини да се самосъжалява. Всеки от нас е страдал. Но животът не ни дължи нищо. Ние сме длъжни пред нас самите да подобрим живота си и да благодарим за даровете, които получаваме. За да променим живота си е необходима с доброта към себе си и смелост. Всеки от нас е прекрасна личност, а възможностите пред нас са ограничени само от начина ни на мислене. Защото умът е този, който може да ни причини големи страдания, но само той може да ни помогне да си създадем един прекрасен живот, след като успеем да наложим контрол върху него и го използваме правилно.

 Бих искала да мога да напиша толкова завладяващо послание, като това в книгата, но моята сила е говоренето и слушането, затова единствено мога от цялата си душа ви приветствам да откриете вашите истини и да живеете на 100% според тях. Всекидневно някой или нещо ще се бори за вниманието ви, да насажда псевдо „важни“ неща в съзнанието ви, но вие бъдете осъзнати кое е вашето важно и го следвайте неизменно!

Щастието е сега! Животът е сега! Живейте го с отворено сърце и сетива!

 

„Никога не позволявай на никого да те спира да правиш това, което истински искаш.

Моля те, обещай ми!“

 

Анета Йовева - Психолог