Рискувам - значи съм жив!

„Хората, които се опитват да направят нещо и се провалят са безкрайно по-добри от онези, които не опитват нищо, а успяват.”        

Лойд Джонс

В началото на година си пожелаваме да бъдем здрави, щастливи и успешни. Това е топ три на желанията ни според мен. Аз обаче искам да ви пожелая да поемате повече рискове, да бъдете смели и да вярвате в собствената си стойност. Поемането на рискове е един от ключовете към израстване и успех. Рискът е част от процеса ни на обучение. Рискът ни дава усещането, че сме живи. Поемането на риск е наше изконно задължение, ако искаме да изживеем един забележителен живот!

Аз вярвам, че съществува два вида риск:

А) този, който може да си позволим да не поемем;

Б) този, който не можем да си позволим да не поемем;

и истинският успех се корени в способността ни да правим разлика между тях.

За всички е ясно, че към първата група попадат рискове, като да карам в насрещното, да скоча в празен басейн, да изпия три ботилки водка една след друга( въпреки, че руснаците ги предприемат тези рискове и като по чудо оцеляват J))).

Актьорът Майкъл Ландън, болен от рак, казва: „Някой трябва да ни казва, че умираме още в самото начало на живота ни. Тогава щяхме да живеем пълноценно всяка минута. Направете го, казвам ви – каквото и да искате да направите, направете го сега.” Какво пробуждащо към размисъл пожелание. Как ли щеше да е по-различен животът ни, ако често си задавахме въпроси като:

Как бих живял, знаейки, че ще умра?

Какви рискове бих предприел днес, утре?

Е отговорите на тези въпроси спадат към втората група рискове. Не можем да си позволим да не поемем риска да отворим сърцето си, за да дадем шанс на връзките си; да работим от сърце, за да постигнем най-доброто, на което сме способни, да следваме сърцето си, за да живеем възможно най-добре.

Най-големият риск, който човек може да поеме е да не живее от сърце!

Основната пречка за предприемането на рискове бих казала, че е страхът ни от грешки. Противоречивите ценности на нашето общество  създават грешна престава у нас за същността  и значението на грешките, които правим. И така страхувайки се да не сгрешим, ние даваме твърде малко от това, на което сме способни и живеем на сигурно. Страхът от грешки убива спонтанността, да казваме какво мислим и чувстваме, когато когато ни се иска да бъдем чути.

За да променим това е необходимо да дадем ново значение на думата грешка и да си изградим нова нагласа към грешките, които сме имали и които ни предстоят.

Ново значение: Грешката е учител, тя е част от растежа и развитието, и е абсолютно необходима за процеса на учене. Чрез грешките разбираме какво работи и каво не, те нямат нищо общо с нашия интелект и ценност. Първата стъпка е да признаем грешката, а не да я отричаме, защото колкото повече бягаме от нещо, толкова по-често попадаме на него. След това трябва да открием урока, който носи тя с въпроса: Какво научих от това, какъв е урокът тук? Запомнете, ако не си научим урока животът ще ни го прати отново под една или друга форма.

Нова нагласа: Важно е да приемем, че промяната и грешките са неизбежни. НЛП вярва, че всеки прави най-доброто, на което е способен в даден момент предвид ресурсите, с които разполага. И като се замислим не е ли точно така. Всяко действие цели да удовлетвори някоя наша потребност. След като действието е извършено, се появява нова информация, нови обстоятелства, нови мисли, нова енергия, нови хора и решаваме, че сме направили грешка, но вече гледайки през друга призма.

А, не е ли най-големият риск в живота ни, да не не рискуваме нищо!

Поемането на риск е акт на вяра.

Вярвайте в себе си!