Размисли за благодарността

Не минава ден без в нюзфийда да не се появи някоя живейска мъдрост, относно важността на мислите за благодарност. Аз самата, през последните шест-седем години, съм изчела хиляди страници, за това колко е важно да бъдеш благодарен за всичко, което имаш, за хората до теб, за живота като цяло. Писала съм списъци със 100 неща, за които съм благодарна. В моменти на трудност съм се концентрирала да изреждам на ум нещата в моя живот, за които може да се каже, че съм благословена, а те за щастие се оказват неизброимо много, и въпреки това съм усещала онова вътрешно негодувание към някоя неправда, онази жажда за нещо друго, за още!

Случва се нещо в живота ни, за което си казваме „ само това да ми се размине; само това да се оправи; само това да стане и нищо повече няма да искам, ще съм благодарен цял живот“. Времето обаче, в което сме изпълнени с благодарност бързо отминава и неусетно средата и стремежът за развитие отклоняват мислите ни в друга посока.

Знаех и разбирах плюсовете на тази философия, но някак си не я усещах пълноценно до момента, в който не се потопих в атмосферата на едно място, изпълнено с бедност, с липса, с кастови ограничения, дори с мизерия и в същото време с усмивки, цвят, смирение, спокойствие и най-вече с благодарност за това, че си тук, на тази прекрасна земя и има хиляди малки неща, които могат да те направят истински щатлив.

Остров Бали! - една дълго очаквана и също толкова дълго отлагана моя мечта се сбъдна!

Може да звучи клиширано, като дестнация за екзотично пътуване, но повярвайте ми за този, който пътува с отворени сетива, Бали е много повече от палми, оризови полета, плажове и парти до зори. Бали е една чиста енергия, земя населена с хора, които вярват, че всички божества живеят около тях, споделят с тях радостите и мъките им, и ежедневно ги даряват с благословията си. Балийците живеят в синхрон с природата, боговете и душата си. Те са цветни, благоуханни и крайно семпли в поведението си. Точно в тази семплост към живота се крие красотата на острова.

На дълго и широко съм разговаряла по темата с местните, от различни части на острова, от различни професии и касти, и това което мога да обобщя е, че за тях това е начин на живот, житейска философия, която в случая се припокрива с религията им – хинду. Философия и религия основани изцяло на благодарността. И не само. Интересна особеност при тях е, че когато строят храм, (а такъв има във всяка къща задължително) оставят един ъгъл в него недовършен. Вярват, че само боговете могат да направят нещо съвършено и нямат в себе си стремежа „всичко и на всяка цена“. Какво облекчение е за всеки човек да знае, че не е съвършен и няма нужда да се бори ежедневно, за да се доказва.

Ставаш сутрин с мисълта да благодариш, че те има. Благодариш на божествата, като им поднасяш цветя и храна, в обичайните малки и пъстри чинийки. Благодариш за храната, семейството, работата си. Запалваш уханна пръчица сандалово дърво. Пъхваш в косите си прекрания цвят на мелия и започваш деня. Това представлява началото на деня за местните. Хора живеещи с минимални средства, неспособни да надраснат кастата си, какво остава да си помечтаят за пътуване до „екзотичната“ за тях Европа, са усмихнати от сутрин до мрак, готови да ти помогнат безрезервно и чистосърдечно. За мен това не са просто думи, а преживявания.

Аз съм зодия Лъв и в повечето случаи за представителите на моята зодия пише, че сме егоцентрици, обичаме да се налагаме и да контролираме ситуацията. Колкото пъти съм чела нещо подобно за себе си съм се питала: „Абе, аз някаква друга порода лъв ли съм? Нещо не се връзва това описание с мен.“ Докато един ден не попаднах на едно видео на Ванеса, в което тя разкри едни по-различни черти на моята зодия, в които успях да се припозная. Една от тях беше благодарността. Лъвът е дащен по природа, а в замяна се оказва, че единственото, което иска да чуе е думата благодаря. И така, ако аз ти дам пет пъти по една „ябълка“, няма да искам от теб да ми ги върнеш или да ми се реваншираш с нещо друго, а ще очаквам да ми кажеш поне едно чистосърдечно благодаря! Като се замисля само, колко пъти съм се възмущавала на нечия неблагодарност и как една дума е можела да остави различен привкус на тези моменти. Сега рабирам, че то ми е било написано в звездите, а не в бръмбарите в главата ми. Може би това е и една от причините, поради които пътуването до това кътче от света ми направи толкова силно впечатление.

Така де, малко се отплеснах, със сигурност и аз има още какво да уча в изповядването и живеенето на философията на благодарността, но знам че вече не ми е нужна книга, за да се усъвършенствам. Мога само да си затворя очите и да се върна там, в Бали, да си спомня усмивките и спокойствието на местните хора, да се потопя с атмосферата на екзотичната природа и да почувствам смирение и благодарност!

Знам, че средата влияе, да не кажа определя мислите и поведението ни, НО: Без значение от размера на заплата, продължителност на работа или натовареност; Без значение дали поднасяш кафе, късаш билет на входа, продаваш обувки, шофираш по цял ден, лепиш плочки, режеш салата в ресторант, поздравяваш минувачите, помагаш на приятел, колега, обслужваш клиент ти МОЖЕШ да се усмихнеш на човека срещу теб, затова че той те дарява с вниманието си, можеш да благодариш, че си тук на тази прекрасна земя, че си част от тази уникално богата природа, че можеш сам да избереш мястото и посоката си.

Можеш, защото както гласи един от основните принципи в НЛП -

Е, щом тези хора го могат с толкова малко, защо ти да не можеш с толкова много?

Вдишай дълбко въздух, за да го усетиш истински и бъди щастлив само от това!

Благодаря ви, че споделихте с мен вниманието и времето си!

Анета Йовева - Психолог