7 неща, които не са за пре-програмиране в мозъка ни!

Някои неща е по-добре да си останат завинаги в хартдиска на мозъка ни:

 1. Проблемите могат да бъдат и нещо хубаво.

Живот без проблеми не съществува. Чрез тях ние се развиваме. Те впрягат мозъка ни до краен предел и го карат да се чувства жив. Щастливите и успели хора не са тези без проблеми, а тези които са се научили да гледат на тях, като предизвикателство или възможност да надраснат себе си. Няма проблем без урок в него. Колкото по-рано се научим да откриваме урока, толкова по - спокойно и мъдро ще реагираме на различните "драми" в живота си.

Всяка ситуация съдържа в себе си решението, важното е да се научим да реагираме адекватно и креативно. Няма по-хубаво усещане от това сам да намериш решение на проблема си.  Затова вместо да изпадаме в паника, нека благодарим на проблемите и се съсредоточим над решението им.

2. Всяко чувство си има своя смисъл.

На всички ни се иска да сме вечно щастливи. Изследвания в областта на щастието, обаче доказват, че реалността е малко по-различна. Участниците в тях са запитани дали биха взели хапче, което би ги направило вечно щастливи и се окава, че 95% от тях отказали това, иначе така примамливо, предложение. Защо ли? Защото, както светът е шарен и всеки цвят си има място в природата, така и нашите чувства, в целия си диапазон, си имат своя смисъл. Само ако сме били в най-дълбоката долина, ще знаем колко великолепна е гледката от най-високия връх!

Чувствата са езика на тялото ни. Чрез тях то ни дава обратна връзка дали това, което правим е нашето, дали си заслужава, дали сме на правия път. Тъга, радост, удовлетворение, гняв, възбуда, страх, обич - цялата палитра от емоции си има своето предназначение. Когато умеем правилно да разпознаваме чувството и да се вслушаме в посланието, което то ни носи, животът става по-лесен.

3. Има болки от миналото, които са ни формирали толкова уникални.

Болезнените моменти в живота са оставили белези по телата и душите ни, и в същото време са ни превърнали в това, което сме днес. Те са ни направили силни и уникални. От нашата гледна точка зависи дали ще ги направим свой плюс или минус. Живеем в свят на дуалностите и нищо няма само една страна. „Уаби саби“ - казват японците по този повод. Това означава да търсиш красотата в несъвършенството. Това е именно е пътят към просветлението. Вместо да се чувстваме жертва на миналото и тежките моменти в живота, можем да сме горди с препядствията, които сме преодоляли, с опита, и мъдростта, които сме натрупали.

Може да сме едно прекрасно „несъвършенство“ или жертва, въпрос на личен избор! Нека във всеки един миг помним, че всичко през, което сме преминали ни е превърнало в тази уникална личност, която сме!

4. Да упорстваш си има своята отплата.

Упоритостта винаги се отплаща, стига това, което искаме да идва от дъното на сърцето ни. Примерите за това са много. Като почна от моята котка и стигна до Айнщайн : ). Животът обича хората, които наистина знаят какво искат и отстояват желанията и вярванията си до край. Децата се раждат с тази програма в главата си, а ние възрастните се опитваме всячески да им я изтрием. Защо? Тя, природата, си знае работата. Ако едно дете иска нещо няма какво да го спре, докато не получи своето. Хиляда пъти да му откажеш, то ще те попита хиляда и един път.

Историята на Силвестър Сталоун е прекрасен пример за упоритост, зад ясни цели: на кастинги той получава безброй пъти отказ за роля, след това е получил поне стотина отказа да откупят сценария му за „Рамбо“, после когато се намира кой да откупи сценария му се сблъсква с откази на желанието му той да изиграе главната роля на своя герой. Това не го сломява, докато не получава това, което истински иска, въпреки че е на ръба на финансов фалит. Краят на тази история всички я знаем :))) Уеее!

Преследвайки поривът на съцето си до край, успехът ни е в кърпа вързан.

5. Провалът е нещо полезно.

„Няма провал, има само обратна връзка.“ Запомнете добре тази мисъл и ще си спестите часове сълзи и тревоги.  В училище не е прието да се греши, но в живота грешките са част от процеса на учене и усъвършенстване. Усвояването на всяко ново умение и прогресът включват елементите проба - грешка. Всеки провал или несполука е урок, за това какво работи и какво не.

„Аз не съм се провалил 2000 пъти, а знам 2000 начина как да не направя крушка." е казал Томас Едисон във връзка многобройните су неуспешни опити да направи електрическа кушка. Още от малки знаем, че когато пипаме горещия котлон се опарваме и повече не го правим. Може на момента да ни заболи, но после сме благодарни за това си ново познание! 

Нека бъдем благодарни за всекидневните си уроци и правим повече от това, което работи и по-малко от това което не работи!

6. Мнението на другите може и да има начение.

Има моменти, в които човек загубва реална представа за себе си, обезверява се и изпада в колебания. Това е времето да се вслушаме в думите на хората, които ни обичат и подкрепят. „Ами ако не успея“ бива заглушено от „аз вярвам в теб и знам, че ще се справиш, каквото и да се случи.“ "Ти си силен и способен човек!", "Аз знам, че можеш, давай смело напред."

"Ти си един нешлифован диамант" ми каза преди години, човек който не познавах добре и който едва ли си спомня за мен, но по-важното е, че аз си спомням за него и най-вече за неговите думи. Толкова топло и мило ми става от тях  всеки път, когато си ги спомня. Толкова пъти са ме вдигали, когато съм падала духом.

Понякога дори една дума от непознат в точния момент може да върне усмивката на лицето ни. Гаранция за успех няма, но любовта и отдадеността на ближния ще останат завинаги в сърцето ни!

7. Понякога да не получим това, което искаме е най-хубавото, което може да ни се случи.

Освобождават те от работа и си съкрушен. Правиш всичко възможно да си намериш друга работа, но все нещо се случва и не те вземат, докато в един хубав ден не получиш „случайно“ предложение от приятел и не се озовеж на мечтаното от теб място. Подобни сценарии са се случвали във всяка сфера от живота ни и въпреки това трябва да мине време, да ни се подредят нещата и тогава да си кажем: „Е, това, че ме уволниха беше най-хубавото, което можеше да ми се случи!“.

Защо обаче, да чакаме определено време, за да се почувстваме прекрасно? Защо, когато вече знаем, че нещата накрая винаги се нареждат в наша полза, не си кажем: „благодаря за всичко, чао и до нови срещи!“ и с отворено сърце не посрещнем онези прекрасни възможности, които ни очакват?

Джон Ленън е казал: „Животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за бъдещето.“ Понякога Вселената знае по-добре от нас кое е най-доброто за нас, ако мога аз пък мъдро да заключа!

Сигурна съм, че се сетите за още примери от важия живот, които си струва да помните. Случки, които са ви донесли опит и прозрение. Спомняйте си често тези истински стойностни уроци от живота. Те не са просто случайност, а са тук, за да ви направят по-добри и по-мъдри от вчера.

 Хубаво е, че не всичко в главата ни е за препрограмиране :)))

Поздрави и до скоро!!!

Анета Йовева - Психолог